Няма населено място в България без да има представителство на поне няколко семейства с роми като понастоящем всички роми са уседнали, но в близкото и по-далечно минало част от тях са били чергари. Основните ромски общности у нас са три – йерлии, калдараши и рудари. През 1956 ромите са били 194,000; през 1959—214,167; през 1976—373,200; през 1989 властите преброяват 576,927 роми, но отбелязват че повече от половината предпочитат да декларират принадлежност към турския етнос. В съответствие с последното официално преброяване през 2001 - 370,908 български граждани са се идентифицирали като роми.
Според данните, публикувани от Съвета на Европа през 2007 година, общия брой на ромите е 9,855,382 души, по осреднените данни за всяка държава.
За България статистиката показва 650 000 души.

Социалната организация на ромите от всички общности в България лежи върху концепцията за патриархалното семейство – разширеното традиционно семейство, състоящо се поне от три поколения съвместно живеещи роднини. Семейството при патриархалните роми е най-същественият елемент на социална организираност и всичко се върти около него. В него децата се възпитават избирателно на полов принцип, приемат наследената етнокултурна информация, усвояват и поддържат етническата специфика. Ролите на мъжът и жената в семейството са различни и взаимно се допълват. Жената е тази, която осигурява ежедневното спокойствие като се грижи за децата и възрастните хора. Тя е възпитавана в консерватизъм и е продължител на традицията в групата. Особена нейна грижа е възпитанието на женската челяд до влизането в брачен съюз. Мъжът е главата на семейството, който осигурява прехраната и е защитник на семейния престиж. Това му дава правото да бъде безспорния авторитет и да взема важните решения.

Традициите са един от инструментите, които позволяват на Ромите да запазят идентичността си през вековете и играят важна роля в живота им, независимо къде и как живеят. Традициите са предавани от поколение на поколение, от родители на деца. Тези ромски традиции създават ромската идентичност. Мястото, където тези традиции действат с пълна сила е вътре в ромското семейство и семейния живот. За ромите, основните единици са семейството и рода. Традициите покриват всеки аспект от живота - от раждането до смъртта, при съюз или конфликт, семеен живот, хигиена.

Официално, голяма част от ромите в България са мюсюлмани. Откриват се мюсюлмански елементи във всекидневния им живот: в имената им; кулинарията, дрехите и някои церемонии. В България, ромите мюсюлмани, с изключение на най-консервативните, празнуват мюсюлманските празници. Най-големите за целия мюсюлмански свят са двата Байряма – Курбан/Коч Байрям и Рамазан/Шекер Байрям.

След Втората Световна Война голям брой роми се присъединяват към евангелистките движения. С Роми евангелисти се срещнахме в гр. Каблешково.
Устната фолклорна традиция на ромските общности са съкровищница, с която всяка култура би се гордяла – приказки, песни, легенди, предания, поговорки, гатанки, поезия. Ромският фолклор е най-голямото и неизчерпаемо духовно богатство, което оформя привлекателния облик на своите носители.

Във връзка с изпълнение на договора бяха посетени многократно населените места с най-голяма концентрация на роми в Община Поморие (гр. Каблешково, с. Горица и с. Бата). В гр. Каблешково и с. Бата повече от половината от населението е от ромски произход.

Проведени бяха срещи с представители на съответните кметства, читалища и училища и библиотеки с цел набавяне на необходимите материали за изпълнение на проекта. Установи се, че там няма почти никаква информация и история по отношение на ромските традиции и обичаи. Като цяло има много малко написана история общо за ромите. Обичайно-обредната система при ромите е свързана с основните събития от човешкия живот – раждане, прохождане, сюнет (обрязване на момчетата), тръгване на училище, абитуриентски бал и сватба.

В разговори с ромската общност установихме, че голяма част от ромите в тези населени места определят себе си като роми, изповядващи исляма. Те не празнуват традиционните за останалите роми празници:
- Банго Васил (Василица);
- Богородица Бари (28 август);
- Гергьовден (Ерделез);
- Великден (Патраги);
- Петльовден (Башнувден);
- 8 април (Международен ден на ромите).

Ромската общност в Община Поморие празнува мюсюлманските празници Рамазан/Шекер Байрам, Курбан/Коч Байрам, както и християнския празник - Тодоровден.
В училищата и читалищата учителите учат децата от ромската общност на традиционни български празници, традиции и обичаи /Видно от повечето снимки/.
Децата участват в правенето на мартеници, коледуване, празнуват 3-ти март, 8-ми март, 24-ти май.
Ще дадем за пример училището в с. Бата. Там от 133 деца – 3 са българчетата, 4 са от смесени бракове, а всички останали са от ромски произход. Всички тези деца участват активно във всички мероприятия в училището и във честването на всички празници.
Учителите и читалищните дейци са истински будители по отношение на образованието и социализирането на ромските деца. Там те получават освен образование в училище и уроци по родолюбие, и сръчност в извънкласните занимания.

Предоставили сме видео файлове със заснета и обработена с текст и аудио:
- Ромска сватба
- Сюнет /обрязване/
- Резултати от дискусиите в с. Горица и с.Бата
- Дискусия в гр. Каблешково
- Видео файлове от честване на патронния празник на училище с.Бата и кратко видео от откриване на учебната година в с. Бата.
- Фотографии от училището в с. Горица.
- Фотографии от училището в с. Бата.
- Фотографии от читалищната дейност в с. Горица и гр. Каблешково.
- Фотографии от изкуство създадено от роми в читалище с. Горица.
- Въздушни фотографии от ромските махали в с.Горица и с.Гълъбец
- Фотографии от инициативата да почистим България в с. Горица
- Фотографии от иницаативата на Читалище с.Горица – От раклата на баба
- Дигитализирани фотографии на празнуването на 100, 110 и 120 годишнини от училището в с. Бата.

В предвид това, че ромите от местната общност празнуват традиционно само Рамазан Байрам, Курбан Байрам и Тодоровден, заснехме празнуването на Тодоровден на територията на Община Поморие, което през тази година се проведе на 16-ти март. Традиционен календарен празник .

Общите ромски ценности са неразделна част от ромската култура. В България, те гравитират около свободата, семейството, децата, забавлението и традициите, грижата за насъщния, липса на амбиции за власт, добронамереност към българската култура.