Курбан/Коч Байрам и Рамазан/Шекер Байрам

Най-големи за всички роми-мюсюлмани са двата Байрама – Курбан/Коч Байрам и Рамазан/Шекер Байрам.
Празнуването на двата Байрама е много сходно. На Арфа (Арифе) в навечерието на празника се правят мекици и специална халва от брашно, които се раздават за умрелите. На този ден е абсолютно забранено да се работи. Най-голям грях вземат върху себе си тези жени, които използват игла – равносилно е на избождането на очите на починалите им близки. Жените и момичетата се къносват и подготвят за празника. На другия ден преди изгрев слънце, всички вярващи мъже отиват в джамията и се отдават на молитви до 10:00 часа преди обяд. Тогава вече идва и самият Байрам.

На Рамазан Байрам няма месо и се поднасят баклави, сладки, халва и бонбони. Ястията на софрата трябва да са задължително нечетен брой.
На Курбан Байрама се коли жертвено агне или коч и се яде печено или сготвено на яхния, агнешко с ориз, баклава, баница и други сладки. Празнува се в деня, точно 70 дни след Рамазан Байрама. Приготовленията за празника започват седмица по-рано. Жертвеното животно трябва да бъде взето един ден преди празника, за да преспи в къщата за късмет и да се къноса.

Празникът Байрам обикновено трае три дни, но в различните места се отбелязва от един ден до една седмица. Той е свързан и с искането за прошка. Връщайки се от джамията по традиция, младите целуват ръка на по-възрастните и я поднасят към челото си. Искат прошка и се поздравяват за празника. По-възрастните в знак на благодарност даряват младите с бонбони и пари. Задължително е по-младите да отидат при по-възрастните на гости. На Байрам не се пие никакъв алкохол. Месото на закланото животно се разделя на три части: едната за трапезата, за да бъдат нагостени всички роднини и гости, другата за семейството, а третата се раздава на бедните.