Ромите в България са носители на специфична култура, родена от културните традиции на народите, населявали северозападните дялове на древна Индия.

Едновременно с това традиционната култура и начинът на живот у ромското население в България се развиват и битуват, повлияни и от регионалните особености на българската народна култура.

Ромската култура, като всяка друга култура, има две основни страни – духовна и материална.

Духовната й страна при различните ромски общности у нас е в пряка зависимост от следните базови елементи: начин на живот, религиозна принадлежност, майчин език и по обективни обстоятелства има устен и дейностен характер. Намира израз в ромския празничен календар, специфичните обреди и обичаи, общностните ценности, вътрешногруповите форми на самоуправление, фолклор, народна медицина и др.

Ромската материална култура в наши дни намира изражение най-вече в съхранението и развитието на типичните ромски занаяти и техните произведения.

Много почитан календарен празник е Тодоровден и той се свързва с конните надбягвания.
Както е известно конят има особено място в бита и традициите на патриархалния ром и той се почита като равноправен член на семейството.

На Тодоровден различните ромски общности провеждат кушии - надбягвания с коне, каруци и специални състезателни двуколки.

Калайджиите обаче не участват в тях; на този празник те организират „пазар на булки".
По техен обичай, след като се харесат младите, започва и пазарлъкът. Както повелява старата калайджийска традиция, булката се откупва от родителите й.
Родата на жениха и младоженката се договарят колко биха могли да дадат.

През последните години пазарлъкът вече е по-скоро като зестра за младите, отдавна не се дават пари на ръка, единствено се спазарява сватбата.