МИЛЛЕТ

Миллет (турски език) народ, общност

Потомци на роми, заселили се в България по време на Османската империя. Част от тях са били обслужващи османската войска части
Говорят турски език. Някои говорят турски език от поколения и не знаят ромски (напр. уста-миллет); други са преминали от ромски на турски преди 1-2-3 поколения. Понякога старите знаят и ромски език
Мюсюлмани. Нерядко спазват и някои християнски празници (Гергьовден, Великден, Василица)
Често са с преферирано турско съзнание. Не приемат името “роми” (някои приемат “турски цигани”)
Живеят в някои големи градски гета (Пловдив, Бургас, Варна, Пазарджик), както и в махали в по-малките градове и селата
Образователното ниво на общността е ниско
Доброто владеене на български език често е проблем
Проблем с образованието на момичетата: ранни женитби (особено в селските райони)
Проблем с ранното отпадане и безпричинните отсъствия.

РУДАРИ

Заселват се в България в края на 19 – началото на 20 в. след като векове са били “роби на болярите” във Влашко и Молдова
В България идват от Румъния (за разлика от калдарашите)
Основни занаяти: копанарство и мечкадарство
Православни християни
Говорят влашки език и не говорят ромски
Често имат преферирано влашко самосъзнание
Живеят основно на махали в селата или малките градове
Като цяло образователното ниво на общността е относително високо
Не съществува проблем с владеенето на български език
Много от родителите са в чужбина, децата живеят с баби и дядовци
Нямат запазени потестарни форми и изявени авторитети, които да бъдат използвани за педагогическо въздействие

КАЛДАРАШИ / БАКЪРДЖИИ:

Заселват се в България в края на 19 – началото на 20 в. след като векове са били “роби на короната” във Влашко и Молдова
В България идват през Австро-Унгария и Сърбия (затова са известни още като “сръбски цигани”, “нямцури”, “унгарски цигани”
До 1958 г. са чаргари (Постановление на МС 256/17.12.1958 г. ги заставя да уседнат
Ревностни православни християни, спазват всички християнски празници
Ромскоезични, като знаят добре и български език
Живеят дисперсно сред българското население, на малки групи или в малки махали
Поддържат стриктна ендогамия и са сплотени като общност: аранжирани бракове и мешере
Започват да посещават училище едва през 60-те и 70-те год. на 20 в.: образованието не е устойчива ценност
Проблем с образованието на момичетата: заради ранните бракове
Проблеми с посещаемостта и ранното отпадане и при момчетата
Чести пътувания на родителите в чужбина
Мешерето – възможност за установявване на трайни контакти с родителите, което води до по-лесно разрешаване на проблемите.

ЙЕРЛИИ:

Йерлия (турски език): местен

Потомци на първите роми, които се заселват в България: от 11 до 19 в.;
По време на Османската империя голямата част от тях усядат и не са чергари;
Говорят ромски език, като някои групи говорят български език, а други – турски. Чести са случаите на трилингвизъм – ромски, български и турски език;
Една част са християни, други – мюсюлмани. Широко разпространено е и протестантското християнство;
Живеят в обособени махали в селата и градовете. Големите градски ромски гета са населени основно с йерлии. Малка част живеят и рзпръснати сред българското население
Разделят се на две големи подгрупи:

Хорахане рома (роми-мюсюлмани, турски цигани): изповядват ислям, като спазват и християнски празници (Гергьовден, Василица и др.). Говорят ромски език, като често знаят и турски. Разделят се на множество групи по професионален признак: кошничари, калайджии, музиканти и т.н.
Дасикане рома (роми християни, български цигани):християни, спазват православните празници. Говорят ромски език, а някои групи – само български. Също се разделят на множество групи по професионален признак: бургуджии, калайджии, звънчари и др.

Започват да посещават училище в средата на 20 в., някои групи правят това по-рано и образователния статус сред тях е по-висок (Сливен, Монтана)
Основни образователни проблеми: ранно отпадане от училище, обучение в изцяло ромски училища, обучение в помощни училища, слаба ангажираност на родителите
При повечето от тях не е проблем владеенето на български език (проблем е в големите градски гета)
Липсват запазени потестарни форми, но често имат неформални авторитети, които могат да се използват за повишаване на мотивацията за учене