ПРОИЗХОД: ИНДИЯ ИЛИ ЕГИПЕТ?

Почти всички изследователи днес са категорични, че ромите имат индийски произход, но дълго време се е смятало, че идват от Египет. От там и наименованията „египтяни”, „гюпци”, „gypsies”, „gitanos” и др.

Самите роми, идвайки в Европа са твърдели, че са потомци на изгонени от Египет християни: някои идват от областта „Малък Египет” във Византия; получават статут на мъченици за вярата и биват приети благосклонно в Европа.

Дълго време (до 20 век) ромите в България са смятали, че идват от Египет и са били наричани „египтяни”: легенди за цар Фараон и Египет съществуват сред ромите в България и до днес.

И до ден днешен някои групи цигани свързват себе си с Египет – напр. т.нар. егюпци в Македония и Косово (малка част от тях живее и в най-югозападните части на България) и др.

Индийският произход на ромите е установен на базата на лингвистиката, чрез сравнения между ромския език романес и древноиндийския свещен език санскрит: дописка на студента Щефан Вали, изследвания на Грелман и др.

РАЗСЕЛВАНИЯ НА РОМИТЕ

Не е ясно кога и защо ромите напускат Индия: Повечето историци предполагат, че това става през V-VІ в. от н.е. и е свързано с падането на Гуптската династия и сътресенията в индийското общество.

Първите сравнително сигурни данни за цигански разселвания са персийски и се отнасят към времето на 5-6 в.: шах Бахрам Гур, „зоти”, „лури”

Приема се, че при достигането на източните граници на Византийската империя, циганските групи се разделят на три потока и поемат съответно на север, към Задкавказието (днешна Грузия и Армения), на юг, към Сирия, Палестина и Северна Африка, и третият поток - към Мала Азия, Балканите и Европа. Те биват наречени съответно лом, дом и ром.

В Мала Азия, Кипър, Египет и Палестина и до днес живеят т.нар. „домари”

ЗАСЕЛВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ

Поради различните наименования, които са давани на ромите (от византийски и други историци) не е ясно от кое време датират първите сведения за пристигане на роми на Балканите;

Роми (под наименованието "атцингани") със сигурност са описани в “Житие на Свети Георги от Атон” (ХІ в);

Същото наименование – “атцингани” се среща и в по-ранни извори – напр. Хронографията на Теофан Изповедник от началота на ІХ в., но не е ясно дали споменатите в нея атцингани са роми.

Ромите остават на Балканите няколко века преди да тръгнат към Западна Европа: донасят търсени занаяти, работят за манастирите, намират добро препитание, занимават се също така с гадателство и врачуване.

Наречени са „атцигани” – „недокосваеми” поради практикуването на врачуване, което не е прието от църквата.

След османското нашествие и сътресенията на Балканите големи групи роми тръгват към Западна Европа – 15 в.

РОМИТЕ ПРЕЗ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Нови вълни на цигански миграции на Балканите: с Османската армия и след това

Постепенно ромите преминават от чергарски към уседнал начин на живот: към това ги подтиква и политиката на османска власт.

Повечето роми приемат исляма: ромите мюсюлмани плащат данъка харач в много по-малък размер от ромите християни.

Ромите се препитават с дейности, обслужващи останалите групи население - ковачество, производство на кошници, сечива, музика и т.н. и респективно получават съответните имена - кошничари, бургуджии, дръндари и т.н. По правило ромите нямат земя и „сериозна професия”

Вековете съжителство с останалите балкански народи оказват голямо влияние върху ромския фолклор. В него се вплитат българско-славянски и турско-арабски елементи, които заедно с "изконно-ромските" образуват една колоритна и неповторима цялост

Ромите не са подложени на гонения (като в Западна Европа), но са най-бедната част от населението, спрямо тях има „социална нежелателност”: изключение са групите, обслужващи османската армия (т.нар. „Цигански санджак”, уста-миллет)

РОМИТЕ ПРЕЗ 19 В.

При ромите няма идея за създаване на ромска държава.

Някои групи се включват в борбите на балканските народи: борбата за самостоятелна църква, борбата за независимост (опълченец на Шипка) и т.н.

Нови ромски миграции: от Румъния. Заселват се кадарашите и рударите – „голямата келдерарска инвазия”.

РОМИТЕ ПРЕЗ 20 В. В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Нацистите осъществяват цялостна политика на изтребление спрямо ромите: ромския Холокост („Параймос”): над 500 000 роми измират в лагерите на смъртта. В много държави, окупирани от Германия ромите са почти напълно унищожени.

Ромският Холокост не получава международно признание, както еврейския: това започва да се случва едва в края на 20 в.

Постепенно ромите започват да създават свои организации. Този процес достига връх през 1971 г., когато в Лондон е проведен първия конгрес на Международния ромски съюз

На конгреса са приети:

- знаме на ромите

- химн на ромите: песента „Джелем, джелем”

- наименованието „рома” като обобщаващо всички групи

- ден на ромите: 8 април

Поради комунистическия режим българските роми първоначално остават извън международното ромско движение, но след 1989 г. се включват в него.