Проблемите на формирането на национална идентичност и взаимодействието на етническите общности все по-често стават обект на политически, психологически, икономически изследвания. Те представляват значителен интерес за много държави, често изправени пред различни аспекти на социално-културната интеграция на етническите групи. Затова е необходимо всеки човек да се чувства като пълноправен гражданин, идентифицирайки се със своята страна. В тази ситуация е необходимо действието на една от основните социални функции на национална идентичност - функцията за положително регулиране на отношенията между етническите групи. Запазването на националната идентичност е много важна задача на всяка държава.
Темата за идентичността е особено актуална през 21 век, когато светът е по-различен и се говори в световен мащаб за най-голямата бежанска вълна след Втората световна война. Раздвижването на човешки маси поставя под сериозно напрежение човешката идентичност, в това число особено силно етническата и националната идентичност.
Хората, позовавайки се на произхода на своята духовност, основите на националната си култура, черпят сили от тях за по-нататъшно развитие и просперитет. Актуалността на тази работа е и фактът, че тя се основава на изследването на съответните социално-психологически процеси, протичащи в България в съвременността. За развитието на съвременното общество са необходими ценности, които осигуряват прогресивното развитие на човечеството: социална хармония, толерантни отношения между социални слоеве, етнически групи, взаимно разбиране между различни политически и социални движения.
Обект на даденото изследване са етническата и националната идентичност, междугруповите стереотипи и тяхната роля в социалните отношения.
Предмет на изследването е влиянието на етническата идентичност върху националната идентичност при българи и роми, както и значението на стереотипите за междугруповите отношения за българи и роми в България, както и значението на стереотипите за междугруповите отношения за българи и роми.
Целта на тази работа е да се изследват нивата на етническата и национална идентичност при ромите и при българите, да се определи нивото на стереотипното мислене при българи спрямо ромите и влиянието му върху междугруповото отношение.
За постигането на целта се предполага решаването на следните задачи:
- да се определи нивото на етническата и националната идентичност при ромите и при българите;
- да се определи как междугрупови стереотипи оказват влияние на отношенията в групата;
- да се определи дали съществува корелациона зависимост между нивата на етническата и националната идентичност.
Хипотези на изследването
1) колкото е по-консолидирана етническата общност при представители на българския етнос, толкова е по-висока и националната идентичност;
2) при представители на ромската общност не се очаква значим ефект на етническата идентичност върху националната идентичност;
3) стереотипното мислене по отношение на ромския етнос от представители на българския етнос е доминирано от негативните междугруповите стереотипи.
4) Има различие в нивото на националната идентичност между етносите
Описанието на извадката
В тази работа са се изследвали 70 човека, от които роми са 30 – избрани по случаен принцип, случайна извадка българи - 40 човека. Това са хора от 18 до 61 годишна възраст. 61 жена и 9 мъже. За изследването е получено информирано съгласие от всички. Изследването е анонимно, не се събират лични данни освен информацията за етноса, пола и възрастта.
Методи и методики на емпиричното проучване
В дипломната работа са се използвали въпросниците за национална и етническата идентичност, и въпросникът за стереотипите.
1.Въпросник за етническа идентичност. Въпросникът е създаден през 2007 година от Jean Phinney и A. Ong и е бил публикуван в Journal of Counseling Psychology. На български език въпросникът е предоставен със съдействието на Зорница Ганева за първи път през 2009 година. (Ганева, с.9, 2018) Първоначалната версия на Скалите за етническа идентичност (MEIM) включващи въпроси за участие в практики характерни за етническата или национална група на принадлежност и за социалното взаимодействие на техните участниците. (Phinney, 2007).
За проверката на надежността и валидността е използван коефициента алфа a на Кронбах, и е между 0,71 и 0,85: a = 0,71 (Ganeva, Phinney, 1992), a = 0,76 (Ганева, 2010а), а = 0,78 (Ganeva, Rustikova, 2013; Ganewa, 2011a), a = 0,81 (Ганева, 2014b), а = 0,82 (Ganeva, 2015; Ганежа, 2010b, 2017) и а = 0,85 (Phinney & Ganeva, 2011). (Ганева, с.10, 2018). За конструктивната валидност са се изследвали българи, роми, турци и евреи. Направен е потвърждаващ факторен анализ (Ганева, 2016, 333-340) и корелационен анализ, правена е проверката на хипотезата, че етническата идентичност ще е: високо позитивно корелирана с отдаваното значение на етническата принадлежност; низко позитивно корелирана със скалите за контрол, самооценка, оптимизъм и песимизъм.
- Въпросник за национална идентичност. Скалата за национална идентичност е разработена от академик Мартин Барет от Великобритания (Barrett, 2007). Тя включва 4 въпроса и се явява част от методологията на Мартин Барет за изследването на социални идентичности (Barrett, 2007). В България въпросникът е апробиран и успешно се прилага от 2010 година (Ganeva, 2015; Ganeva & Rastikova, 2014b; Ганева, 2010а, 2010b, 2010 г., 2012b, 2014b, 2017). Резултатът от скалата представлява средноаритметичната стойност от всички дадени отговори и може да варира от 1 до 7. По-ниските стойности говорят за по-ниска национална идентичност, съответно високите стойности говорят за по-висока национална идентичност.
Надежност и валидност. За проверката на надежността на въпросника е използван алфа а Кронбах чрез анализ на четирите въпроса. За проведените изследвания той е между а = 0,77 и а = 0,83, а именно: а = 0,77 (Ганева, 2010а, 2010b), а = 0,80 (Ганева, 2017), а = 0,81 (Ganeva & Rastikova, 2014b; Ганева, 2014b), a = 0,82 (Ganeva, 2015) и а = 0,83 (Ганева, 2012b). За проверката на конструктивната валидност на въпросника на национална идентичност за извадката е проведен факторен анализ (Ганева, 2016, 340-347, 677).
3.Въпросник за толерантност / стереотипите
Моделът SCM /Stereotype Content Model/ се счита за универсален по отношение на груповите стереотипи. Въпросникът е съставен от Fiske, S.T., Cuddy, A.J., Glick, P., & Jun Xu, и е публикуван за първи път през 2002 в Journal of Personality and Social Psychology, Vol.82, No.6,pp878-902. Използваният инструментариум е вече апробиран върху българска извадка и е показал добри психометрични параметри. Изследването е било направено с участието на 50 човека на принципа случайна стратифицирана извадка. Учасниците в изследването – студенти, от няколко специалности в Педагогическия фа- култет на ПУ „П.Хилендарски” – специалнос- тите „Психология”, „Социални дейности”, „Социална педагогика” и „Специална педагогика”. (Проданов, 2013)
За проверка на хипотезите са били проведени корелационен анализ, и даните са анализирани с корелационния коефициент Пирсън, даните са обработени със SPSS Statistiks. Резултатите са преведени в приложение № 2, таблица №2.
Според авторите на модела SCM /Stereotype Content Model/ съществуват две основни променливи на междугруповите стереотипни възприятия, на базата на които хората разграничават членовете на другите социални, етнически, политически групи, според влиянието върху него, или върху членовете на своята група. Тези измерения са нужни за оценката на намеренията, способностите на членовете на други групи, за да се предобие очакваната представа за потенциалните действия и намеренията на членовете на други групи.
Независимо от това, че съществува исторически обусловени убеждения относно една или друга група, голяма част от вариациите на стереотипното мислене се дължи на базисните измерения „компетентност” и „топлота”.
Функционалната значимост и необходимост на факторите „компетентност” и „топлота” произхождат от съотношението към два базисни аспекта, важни за оцеляването и развитието на хората в социума:
- хората се нуждаят от предсказване на намеренията на другите спрямо тях.
Следователно чертите, включени в дименсията „топлота”: етичност, надеждност, искреност, доброжелателност и любезност, оценяват възприетото намерение на другите в социалния контекст;
- хората трябва да бъдат информирани, да познават способностите на другите да реализират своите намерения, затова „компетентността” включва такива черти като ефикасност, сръчност, креативност, увереност и интелигентност – те се отнасят до възприетите способности на другите да реализират своите намерения.
Структурата на използвания инструментариум за даденото изследване на стереитипите включва две скали – „Компетентност” и „Топлота”. Чертите, описващи топлотата са: толерантни, топли/сърдечни/, добродушни и искрени /общо 4 айтема/. Айтемите на компетентността са 5 – компетентни, уверени, интелигентни, независими и конкуриращи се /съревнователни/. Оценяването става в 5 степенна измервателна скала, като оценките варират от „1” – категорично не съм съгласен, до „5” – напълно съм съгласен.
- Статистически методи: дeстриктивен анализ, корелационен анализ, статистически методи за проверка на хипотеза №3 (Т-тест)
Таблица 1. Дескриптивна статистика
|
ЕИ |
НИ |
|
|
Средни аритметични |
23,93 |
22,33 |
|
N |
70 |
70 |
|
Стандартно отклонение |
4,493 |
5,885 |
От статистическите данни по средни аритметични може да се види, че те са по-високи при фактор етническа идентичност като цяло при българите и при ромите. Това съотношение е отбелязано на фигура 1.
Фигура 1. Средно аритметично по променливите „етническа” и „национална идентичност” при ромите и българи като цяло.
Роми и българи като резултат по извадката се усещат като етнос доста по-силно, от колкото като нация, народ. Ще проверим тези резултати поотделно за всеки етнос.
Таблица 2. Дескриптивна статистика (българи)
|
ЕИ |
НИ |
|
|
Средни аритметични |
25,70 |
25,33 |
|
N |
40 |
40 |
|
Стандартно отклонение |
2,377 |
3,157 |
Както се вижда от статистическите данни от таблицата 2, при българите средните показатели в изследваната група българи са почти еднакви при фактори етническа и национална идентичност (фигура 2). От това може да се направи извод, че българите като етнос и като нацията се възприемат като едно цяло.
Фигура 2. Средни аритметични по променливите „етническа” и „национална идентичност” при българи.
Таблица 3. Дескриптивна статистика (роми
|
ЕИ |
НИ |
|
|
Средни аритметични |
21,57 |
18,33 |
|
N |
30 |
30 |
|
Стандартно отклонение |
5,507 |
6,332 |
В таблица 3 са представени средни аритметични по фактори етническа и национална идентичност при ромите. Средни аритметични по фактор етническата идентичност е 21,57, национална идентичност – 18,33, което съществено по-малко от показателите на етническата идентичност. Графично е представено в фигура 3. Може да се направи извод, че ромите се възприемат като етнос доста посилно, отколкото като нация, народ.
Фигура 3. Средни аритметични по променливите „етническа” и „национална идентичност” при ромите
Корелационен анализ
Емпирични правила за интерпретация на корелационния коефициент: корелацията се счита за слаба, ако коефициентът и близък до 0,00, и силна, ако коефициентът близък към 1,00.
Таблица 5. Данни от корелационния анализ за влиянието между етническа и национална идентичност при ромите и българите
|
Корелации
|
|||
|
ЕИ |
НИ |
||
|
ЕИ |
Корелация на Пирсън |
1 |
,529** |
|
,000 |
|||
|
N |
70 |
70 |
|
|
НИ |
Корелация на Пирсън |
,529** |
1 |
|
,000 |
|||
|
N |
70 |
70 |
|
|
**. Корелация значима на ниво 0,01 |
|||
От таблица 5 се вижда, че има значима корелация между етническа и национална идентичност като цяло и при двата етноса: българи и роми. Корелацията между тези два фактора е положителна и е равна на ,529**.
Това означава, че колкото по-високи са нивата на етническата идентичност при ромите и българите, толкова е по-висока ще бъде и националната идентичност, и обратното.
Данни от корелационния анализ за влиянието между етническа и национална идентичност при българите
|
Корелации
|
|||
|
ЕИ |
НИ |
||
|
ЕИ |
Корелация на Пирсън |
1 |
,738** |
|
,000 |
|||
|
N |
40 |
40 |
|
|
НИ |
Корелация на Пирсън |
,738** |
1 |
|
,000 |
|||
|
N |
40 |
40 |
|
На таблица 6 са представени резултатите от корелационна връзка между етническа и национална идентичност само при българите. Корелацията е значима и положителна - ,738**, което означава, че колкото е по-висока етническата идентичност, толкова ще бъде по-висока и националната, и обратното.
Данни от корелационния анализ за влиянието между етническа и национална идентичност при ромите
|
Корелации
|
|||
|
ЕИ |
НИ |
||
|
ЕИ |
Корелация на Пирсън |
1 |
,251 |
|
,182 |
|||
|
N |
30 |
30 |
|
|
НИ |
Корелация на Пирсън |
,251 |
1 |
|
,182 |
|||
|
N |
30 |
30 |
|
Както се вижда от таблица 7, между променливите национала и етническа идентичност при ромите не се наблюдава значима корелационна връзка. Това означава, че при тях нивата на етническата идентичност не повлияват върху националната идентичност и обратното.
Сравнителен анализ на получените данни – Т-тест (Т-критерий на Стюдент) Стандартно отклонение и Стандартна грешка на две групи изследваните лица (n – 70).
Сравнителен анализ между „българи“ и „роми“ за различията по фактор „национална идентичност“
Таблица 8. Сравнение на средни аритметични по фактор „национална идентичност” между роми и българи
|
Group Statistics
|
|||||
|
ethnos |
N |
Mean |
Std. Deviation |
Std. Error Mean |
|
|
NI |
българи |
40 |
25.33 |
3.15731 |
.49921 |
|
роми |
30 |
18.33 |
6.33182 |
1.15603 |
|
От таблица 8 се вижда, че средно аритметично по фактор „национална идентичност” при българи е 25,33, а при ромите този фактор е 18,33, което е доста по-ниско от средното аритметично при българи. Може да се направи извод, че българите доста повече се идентифицират като нация, отколкото роми.
Този статистически тест служи за проверката на така наречена „нулевата хипотеза”. При сравнението на две извадки, в случая българи и роми, техните средни аритметични по променливите „национална идентичност”. Ако се приеме „нулевата хипотеза”, би означавало, че двете групи, роми и българи не се различават статистически значимо по фактор „национална идентичност”, като разликите в средните стойности са случайни.
Но получените резултати от t-теста ни показват, че трябва да се отхвърли нулевата хипотеза и то при много високо равнище на значимост - статистическата грешка е по-малка от 0,000. Следователно, разликата в средните стойности на двете групи по променливата „национална идентичност” е значима, като българите са много по-категорични от ромите в убежденията си.
Таблица 9. T-ТЕСТ, независими извадки при фактор „национална идентичност”.
|
Independent Samples Test
|
||||
|
t-test for Equality of Means |
||||
|
T |
df |
Sig. (2-tailed) |
||
|
Национална идентичност |
5.552 |
68 |
.000 |
|
|
39.795 |
.000 |
|||
Както се вижда от таблица 9, получената стойност от колоната Sig. (2-tailed) е по-малка от 0.05, то може да се направи извод, че разликата в средните стойности на двете групи (българи и роми) по променливата „национална идентичност” е значима, като българите са много по-категорични от ромите в убежденията си относно националната идентичност. Те се чувстват освен като принадлежност към етноса – българи (както и ромите). Но за разлика от ромите българи се идентифицират като нация, народ.
Топлота
Фигура 5. Стереотипите, дефинирани от дименсии „компетентност” и „топлота”
Както виждаме от фигура 5, само четири човека от изследваните тридесет българи са показали високи нива на „компетентност” и „топлота”. Което означава, че високите нива на променливите „компетентност” и „топлота” при тези хора не водят до предразсъдъчно мислене, а напротив, показват високи нива на активна помощ и уважение спрямо представители на друга група, в случая – ромите.
Другите изследваните лица, според SMCмодела, се намират в „зоната” с „съжаление” и „пасивна вреда”. Можем да направим извод, че по-голямата част на изследваните лица показват предразсъдъчно отношение към членове на съответната група (ромите).
В тази дипломна работа са изследвани понятията на етническа и национална идентичност, а също така и понятието стереотипи. Изучихме нивата на тези фактори при различни етнически групи: българи и роми. Разкрихме влиянието между тези фактори и различията между тях при тези два етноса.
Емпиричното изследване ни показа, че и двата етноса притежават по-високи нива на етническата идентичност, макар че при българите разликата е много малка между променливита „етническата” и „националната” идентичност. Доказана е хипотезата 1: при по-високата консолидация на българите като етнос, се наблюдава и по-висока национална идентичност.
Хипотеза 2 също е доказана: при представители на ромската общност не се потвърди значим ефект на етническата идентичност върху националната идентичност.
Хипотеза 3 е подтвърдена: стереотипното мислене по отношение на ромския етнос и представите на българския етнос е доминирано от негативни междугрупови стереотипи.
Има различия в нивата на националната идентичност между етносите, а именно те са по-високи при българите, отколкото при ромите, което доказва и 4та хипотеза.
Анализът на литературните източниците по проблемите на етническата и националната идентичност а също така и стереотипното мислене ни показа, че този въпрос както се изследва от години така и е много нов в този подвижен и бързо променящ се свят на отпадането на различни граници между държави, народи, продължава да бъде все така актуален в съвременните изследвания и виждания. Въпросът се изостря и поради нестабилността на обществото, междуличностните и междугруповите конфликти и стереотипното мислене. Всичко това свидетелства за важността на изследванията, които помагат да се придобие по-ясен поглед върху тези въпроси.
Във връзката с това, целите и задачите на изследването са достигнати, всичките хипотезата са доказани.
Мария Стоева